Тръгвам с колата често

в ранни зори, в сънни мъгли...

Карам по макадам

като за последно...

Пътища, птици, луди завои...

В грешна посока,

през лепкава кал...

Продължавам...

Тресе ме предстартова треска -

рев на мотори...

Стигам до спирка "Простори" -

с малка табелка "затвори".

Сиво мълчание, бледа посредственост -

може би е просто наследственост...

Отминавам...

Търся изразни средства по-ярки,

търся си даже и по съдба другарки...

Пишем си в нета дълго-предълго

и се оплакваме, без да очакваме

кой знае колко от разни "ярки".

Търсим посока, точност, увереност,

търсим ДОВЕРИЕ.

 В буря или безветрие -

ВЯРНОСТ.