14 ene 2008, 21:03

Вярност 

  Poesía
1284 0 5

Очите ти прекрасни, но смутени,

убиват моите изблици от страст,

ръцете ти тъй нежни, но студени,

смразяват нежната ми власт.

 

Не ме измъчвай с глас изпепеляващ,

не ме докосвай с молеща душа,

не ми отнемай правото да вярвам,

че би могла да дойде пролетта.

 

За миг поне ме остави да вярвам,

дори и в невъзможните неща,

мечтата ми е вечно да те имам,

дори и глупава да бъде тя.

 

И Сатаната в мене огън да запали,

за да изгоря като на клада аз,

не бих за миг предала любовта ни,

дори умирайки за тебе аз!

© Силвия Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??