Усещаш ли... задъхвам се да те обичам.
Ти пак немееш... Все ти е едно, нали?!
А в моя дом на тебе всичко заприлича...
Очите молят - твоята любов мълчи!
От теб към мен остава пътят...
Да ти простя?! Аз нямам сили за това...
Какво да искам... Ти без сълзи ме отмина
и аз изгубих истинската свобода!
Усещаш ли... Опитвам се да се сбогувам...
И все не мога "Сбогом" да ти кажа...
Раздялата ужасно много ще ми струва...
А може би със гроб и кръст ще си платя!
На твоя път с притихнал поглед коленичил,
ще спра за миг в настъпващата тишина.
За кой ли път ще изкрещя, че те обичам...
и с тоя вик ще си отида от света!
© Адинка Todos los derechos reservados