Минавах по пътя към тебе погледнах,

прозореца тъмен отново мълчи.

Замислен! На пейка отсреща аз седнах,

За болката мислех. До кога ще горчи?

Любов в сърцето, в душата ми обич,

години минават в мене мълчат.

Преглъщам отново студения сандвич,

душите, сърцата, какво ли делят?

Какво ли човече с мене се случи?

От време на време ще пиша куплет.

До кога любовта? Душата ще мъчи,

зад гърба ми. Какво, какво ще рекат?

Вярвам! Сам с душата често говоря,

всичко сърцето точно реди.

Нищо лошо не искам да сторя,

в мен любовта ще живее. Както преди.

                                     В.Й. 05.10.2015г.