27 sept 2022, 13:28

Вярвам… 

  Poesía » Civil
358 4 7

 

Съвсем е луднал днес света ...

Мравуняк разтревожен преди буря.

И не увира ничия глава,

че вместо жито, смърти жънем.

 

Не би достигала водата в океаните,

за да измие тези кървави ръце.

Най - смел е гълъбът сред враните,

в оловни облаци с опърлени криле.

 

И жалко, че земята се пропука,

а болката не струва две петачета!

Сърцата са обръгнали. Какво ни пука,

че са бездомни там безброй сирачета?

 

А иска ми се да напиша мирен стих.

И вярвам, че светът ще съумее да изтрие

от калните ботуши всичките следи…

И ще живеем в обич. Всички ние!

 

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тони, за мен наистина е важно, че споделяте моето вълнение и тревога. Надявам се разумът да вземе връх. От сърце ти благодаря за хубавия коментар и за това, че отреди мястото на стиха в "любими"! 💕

    Юри, благодаря ти много!
  • Браво!
  • И аз съм потресена от случващото се, Дани! Много силен стих и финал. Поздравления!
  • Твърде висока е цената, Мини, за всички. Няма победители в една война, загубата е двустранна, а и светът живее в напрежение ... Сърдечно ти благодаря за споделените чувства и за поставяне на стиха ми в "любими". 💕
  • Много силен стих, Дани, наистина оставаме с надеждата, нещо да се промени. Да се намери начин, светът да диша без заплаха за онищожението му! Поздравявам те!
  • И думи, и чувства, Тоти... Няма човек, останал безразличен за това, което се случва... И оставаме с надежда за по-разумни времена. Благодаря ти сърдечно за коментара и за поставяне в "любими" на стиха ми.
  • В мен напират думи,
    но са всички без глас.
    Поздрави!
    Успех!
Propuestas
: ??:??