Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам.
В замяна исках да се влюбя. Тихо.
Да ми е тайно. Вътрешно. Щастливо,
а не отново да измислям стих...
Не зная как, но ми се вярваш!
Защото иначе не виждам смисъл.
Кому си иначе притрябвала,
ако ще пълниш листите със писане... ...