Вятър

Попари листата

      вятърът глух,

като някой зъл дух

    отне им живота.

А седя аз омълчан,

     тук, в тишината

съм готов да заплача.

     Есента донесе печал.

Ала греховен светът,

      той изкривява

и злото добро става,

     то е свещеният път.

Та и към мен, ветре, смили се,

          и аз посивях,

твърде млад остарях

         с тебе вземи ме.

Да летя с листата,

      че таз душа черна

ме кара да вехна.

      Искам с теб в небесата!

Ах, тъмни ветре красив...

       на листата

им дари свободата.

       Кога и мен ще спасиш?

© Красимир Иванов. Всички права запазени!