Един различен поглед за силата на любовта...

Вятър на Промяната

Вее трети ден без да спира
Трети ден, с него тя се бори
 Малка, неуморна – в битката си -
Останала немощна.
Че тръгна тя любимия да търси,
ала стиснаха я вятърните пръсти.
Вярно, за светулка беше силна,
ала вятърът силно я натисна.
Срещу него изправи се геройски,
 изгубения в бурята любим
търсеше по цели нощи.
А той бил запътил се към нивата
Да види има ли прехрана за любимата.

…………………………………………

И тогава той завя,
завихри се вихрушка от прашната земя.
От тогава никой не бе виждал
 нейния любим. Само прах и много дим…
А тя смирена не стоеше,
знаеше, че той е някъде там,
 макар и надалече.

И хукна тя да го издири,
а вятърът още по-яростно засвири.
Дъжд валя, а тя и тогава не се спря.
Любовта за нея надделя.

Така трети ден се мина,
 ала силата ù бавничко замина…
 Вятърът пречупи ù
последното крило,
падна на земята
и записа някакво писмо

……………………………………………

След пет дни бурята отмина…
Притихна, всичко се нормализира.
Светулчо и той се появи,
след преминалите бурни дни.
Бил се скрил в някакъв хамбар,
там, наблизо, до стария овчар.
Всичко бе наред
… само нямаше я малката светулка.
И тръгна да разпитва
кой, къде, кога я бе видял.
В душата си не беше цял.
Попита всичките събратя,
 но никой не бе ù виждал светлината.
Отиде тогава при стария овчар
и без да губи време го запита:

 - Овчарю, а ти виждал ли си някъде
 моята любима?
Той не бързаше да отговори,
 вдигна пръст и близкия хамбар посочи.
 - Там ли се е скрила,
Нима възможно е да не я видя?
 - Там, отвън, три нощи светлината ù проблясна,
ала нещо стана и угасна…

В този миг възлюбеният отлетя
към мястото, където случило се бе това.
Откри я - овчарят беше прав -
видя я на земята, съборена, унищожена…
Заплака той със всичкия си глас,
как бе възможно да е тъй студена.
 Видя до нея, намокрено, писмото,
с вълнение разгърна го и запрочете:

„Това бе последният ми час, любими.
 Но ти не тъжи. Макар че неразумно беше,
тръгнах по твоите следи.
Знам, че лудост бе това,
ала не можех просто да стоя…
Исках да те открия, от бурята да те спася,
но черната беда ме сполетя.
Ти знай, че не съм напразно умряла
и готова съм за теб пак да го направя…
За мен бе чест да те познавам,
до живот да те обичам, уважавам!
И знай, че не съм аз умряла,
ако пазиш ме дълбоко в теб…
Ако носиш ме още във сърцето,
дълго, дълго ще ме има,
докато любовта е жива!
Мен вятър ме събори,
ала тя по-силна е от мен,
от всякакви закони.
 И щом истинска е тя,
ще устои на всякакви развои.
Аз паднах от някакъв си вятър,
но истинска ли е любовта
тя никога не ще отпадне!“