Безутешно пришпорва ме вятърът,
в бяг лудешки по огнени струни...
В шепот дави листа бездиханни
и предсказва по древните руни...
Този вятър - могъщо начало,
обелиск на изгубена вяра...
Безпосочно кърви в огледало,
от изтръпнали чувства без мяра...
Като вещер разперил е плаща,
незакърпен от ничии рани...
Тъй безлични в забвение гаснат
думи в жалко гротескни премяни. ...