Вятър в партитурата
Предай нататък, цяла ме раздай,
пръсни ме на парчета, като чаша.
Не са ми нужни празните слова,
когато се отнасят за душата ми.
Предай нататък, болката пръсни,
накарай я да свърши най-накрая.
И нека свърши този лабиринт,
в който някога наивна влязох.
Безволева съм, знам! Какво от туй?
Не всеки има твойта силна воля.
Но съм жена - достатъчен мотив
да спреш да чупиш тънките ми клони.
Ти знаеш тъй добре какви щети
оставят в мене тежките ти стъпки,
когато през нивята ми вървиш,
защото по случайност си се върнал.
И знам, че няма да се спреш дотук,
докато аз сама не ти призная,
че нотите на гръдния ми звук
ги пишеш ти, макар и да го знаеш.
Предай нататък, цяла ме пръсни.
В тази партитура вятър стърже.
Отдавна се простихме с Де Бюси,
а Нострадамус не предрече връщането му.
© Мариела Пидева Todos los derechos reservados