21 jul 2006, 10:08

ВЯТЪРА 

  Poesía
800 0 13
                    ВЯТЪРА

Отново писнаха от вятъра тръбите,
надали вой,а пролет е навън,
и сякаш се уплашиха звездите,
и се скриха бързо в нечий сън.

Със себе си отнесоха плашливо,
искриците проблеснали в нощта,
и изгряха пламенно игриво,
пак на някой във съня.

И небето стана празно,пусто,
и намръщи се отново вечерта,
но вечерници със светли чувства
са пак на някой във съня.

А вятърът неспирно свири вън,
и пъргав ,вие се в тръбите,
и довява пак във нечий сън,
спокойствието тихо на звездите.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??