Вятърът на флейта свири

из поляни, по баири.

Нощем тайно и умело

свири на виолончело.

Сребърната му цигулка

ни люлее като люлка.          

Вдига ни до небесата

тоя музикален вятър.

Изненадват ни с рева си

вятърните контрабаси.

А с кристалните цимбали

вятърът слуха ни гали.

Ако седне на рояла,

се превръща мигом в хала.

В орган ако прозвучи,

тътне всичко и бучи.

И с дъждовни барабани

вятърът неспирно кани

хората със мисли чисти –

във оркестъра – солисти.