2 jul 2016, 19:24

Вятърничавата съдба 

  Poesía » Otra
517 0 3
Избелели сезони, остарели познанства,
брадясали спомени, чужди пространства.
Не от годините. Това е от мъка.
Любовта е все тук, но сме с нея в разлъка.
Ето и млад, дори много известен,
но е сам сред света, според него посредствен,
а грамотност, пари или някаква слава,
обичта не купува- нито продава.
Може би онзи, дрипав измамник,
в ляво, там, крие някакъв тайник
или пък тази, празна кокетка
с любовта, нощем, заплитат си плетка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??