Приласка ме шепота на вятър
в гората сънно притаена.
С полъх лек докосна ми ръката,
утеши душата ми ранена.
В очите мои - лодки тъжни,
нарисува пролетна дъга.
На лицето ми роди усмивка,
целият превърна ме в мечта.
Приласка ме шепота на вятър,
майчин глас в житейския прибой.
Бащински ме стóпли със надежда,
да не мръзна в сѝрот без покой.