1 oct 2015, 10:43

Вятърът от твоята коса... 

  Poesía » Otra
464 0 9

    Вятърът от твоята коса...

 

Меден дъх по устните полепна,

цветен прах над мене зароси,

приказки вълшебни ми нашепна

вятърът от твоите коси...

 

Смеси се измислено с реално,

вплете се действително с мечта

и усетих дремеща отдавна

в мен да се пробужда Любовта.

 

И разбрах, че винаги във мене

е била заложена Страстта,

но до днес от нейното горене

само дим оставял е следа.

 

Чакала е Вятър да раздуха

въглените скрити в пепелта:

да  повее с нега и разтуха

вятърът от твоята коса...

 

Чакала е устните разкошни,

виното от къдрави лози,

чакала е вятър да ме роши:

вятърът от твоите коси...

 

... И като легенда оживяла,

като чудо, точно на часа:

нежност недокосната довява

вятърът от твоята коса...

 

                                 Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??