MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
10 mar 2007, 10:09

Вятърът разклаща клони вънка 

  Poesía
680 0 4



 

“Не ме прави нещастник сред нещастници”

Из “Арфите на Дявола” от Лосло Наги

 

Вятърът разклаща клони вънка -

струна някаква в мен докосна,

но не спира, продължава, дрънка,

обещава вечер буреносна

и в напън, преповторен дважди,

той повдига тук – пред мен - проблема,

но засипва ме пък, цял със сажди:

смях защо душата ми обзема?

 

А историята проста, ясна

е събрала в себе си лъжи,

весела е уж, а е ужасна,

в клоните тя дълго ще тежи:

срещнал Вятърът жена нещастна,

но допуснал мъничка наивност,

той приел душата й за страстна,

склонна да поражда и невинност.

 

Слушал той мечтите й копнежни –

в душата й съзирал зима

и решил чрез бурите си снежни

да плени душата обозрима:

приковал я с думата човечна,

в краката й постлал коприна

и така пътека вековечна

станала поредната витрина.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??