ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение.
Обичах и копнеех всеки миг.
И мислех си, дори че съм безсмъртна!
Но ето че след кладата дими.
Денят ми се превърна в друм без пътник.
Тръгни натам – където те зове,
защото мислиш, че щастлив ще бъдеш.
Понякога най-страшната присъда е ...