Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
8 jun 2007, 21:07

Въжеиграчка 

  Poesía
884 0 5

Краката й - пружини в маратонки,

ръцете й - зародишни криле,

очите са балансово реле,

отчитат всеки трепет на въжето,

огънато под тялото. - И ето я

преобразена в лекоходна шампионка.


Пристъпва бавно - всяка стъпка струва

усилие за цял един отбор,

челото - сбръщено, напрегнат взор,

залита - връща се - и продължава

по тънката си струнена жарава

и най-накрая стига, тържествуваща.


Защо се мъчиш, въжеходна птицо?

Защо трептиш на педя над пръстта?

Не се ли притесняваш, че властта

на земното притегляне ще срине

безумния ти порив да се вдигнеш

в екстаза на въздушна ръченица?


Не питай, казва, няма да престана.

Такава съм си, имам навик стар

да търся свой въздушен тротоар,

поне за миг различна да се чувствам

и, сричайки на птиците изкуството,

да помня, че за полет съм призвана.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??