ВЪЛЧА ПЕСЕН
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език,
често слизаме на припек – там, на есенния плаж,
гоним чайките – или пък линкаме след нов мираж,
вестника ни край скалите смачка тежкият мелтем,
някой щедро в новините хвърли кокал – да гризем,
в ледената звездна бездна лятото от нас се скри,
и съседът тъй изчезна – скри се нейде вдън гори,
Господ ли така прокле ни с тежка кучешка съдба? – ...