Луна - и в бялото мълчание
вълкът достига с воя си звездите.
Инстинктът му перфектно
го отправя
в тунелите на космоса
чрез глас да скита...
Със завист в мъничката стая
се прибираш.
Във сигурната си
безсмислена обител.
Телото си да можеш
да захвърлиш
и вълча кожа
сам да си наметнеш,
дали най-дивото от воя
би изпитал...?
Във тази черна нощ
на кривогледа вечност,
очите
плахия си път чертаят.
Навлизат в пропастите
на небето,
дори не смеят дъно
да мечтаят.
Космическият вятър
вее грива,
препуска между
галактични кули.
За нея вкопчени
изкачват се полека
и търсят
в звездна пепел
най-изгубеното...!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados