1 oct 2009, 8:09

Вълче пълнолуние 

  Poesía » Filosófica
811 0 27

Кожухът разкъсан точно пред зимата.

Във вълчите стъпки  месечинки-жълтици.

Кърваво стене каквото сме имали.

Другаде с други замина вълчицата.

 

Въпреки всичко обичаме някого

и по нощите разделите пием.

Тез що ни любят, тях ги не чакаме.

Тез що си тръгват - ей по тях вием.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??