Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
3 feb 2024, 11:38

Вълчи нрав 

  Poesía » Civil, Otra
832 11 28

Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.

 

Чуди се – как се е хванал в капан,
та нали кожата скоро сменил е?!
Прави си жилище в гроб изкопан,
казва, че гроба за дом пригодил е!

 

Иска ти хляб, но не трябва му хляб,
иска месо, ако може сурово.
Лъже те и те приема за сляп,
вярва, че нрава прикрил е отново.

 

Иска плътта ти да ръфа в нощта
и да се скрие в тъма се надява.
Първо – ръката ти – част от плътта,
тази ръка, що му даваше хляба!

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Вълчи свят
Ромашка (Златка Чардакова) Ромашка
Poesía » Filosófica
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
  833  7  14 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен стих!
  • Как точно и въздействащо си описала вълчия нрав! Тръпки ме побиха, докато четях, Тони! Прекрасно си го написала, миличка, браво!👍💖
  • Благодаря ти, Скити!
    Желая ти хубава вечер!
  • Много добро, Тони! Поезията ти както винаги е на ниво!
    Поздравявам те!
  • Важното е да ги намерим, Юри!
  • Тони! 👍😊
    Добрите хора днес са рядкост…
  • Приятно ми е Ники, че ти хареса!
    Всичко хубаво ти желая от сърце!
  • Изключителна поезия, Тони!
    Прочетох всеки един ред с удоволствие!
  • Благодаря, Тони!
    Виждал съм вълк сред природата.Бях граничар 17 месеца на българо-турската граница в Елховския отряд.Виждал съм и мечка на живо.Тези умни хищници нападат, за да се хранят.Може би са опасни за хората само когато са ранени или в безизходно състояние.
    Няма да говоря повече за хората, защото достатъчно добре си посочила човешката природа...
  • Никога не съм виждала вълк, нямам спомен да ми е направил впечатление в зоопарка.
    Но хора всякакви съм срещала - от малки хищничета, уж безобидни, до озъбени вълци, при които няма спасение. Вместо да ги храня, предпочитам да бягам от тях. Не всеки е способен да ги дресира.
    Благодаря ти, Стойчо! Хубав да е денят ти!
  • "Храни куче, да те лае!"
    Мюсюлманите наричат някого "куче",за да покажат презрението и омразата си.
    Вълкът напада,но не лае. Всъщност дивите животни оставени на човешка милост губят качествата си:влезте в зоопарк, за убедително доказателство!
    И при хората е така:щом си на хранилка...
    Поздравления, Тони!🙂
  • Благодаря ви, Младен и Люси!
    Абсолютно съм убедена, че няма ненаказано зло. Рано или късно, възмездие ще има!
    Хубав ден ви пожелавам!
  • Тони, тъжната истина за вълчия, хищен нрав на много от хората в живота ни. Но нищо не може да се направи и в гроба влизат като в свой дом. Всеки получава заслуженото един ден. Много силен стих.
  • Поздравление за поредния ти прекрасен стих, Антоанета, както и за стиха на вдъхновителката.
    Сентенциално звучене на всеки ред и паметен финал:

    "Иска плътта ти да ръфа в нощта
    и да се скрие в тъма се надява.
    Първо – ръката ти – част от плътта,
    тази ръка, що му даваше хляба!"

    Браво!
  • За съжаление, Мини!
    Но не могат да ни заблудят.
    Желая ти успешен ден!
  • Като се замисля, Тони, много хора познавам с вълчи нрав. Подадеш му пръс, ще ти отхапе ръката. Хубав стих, който силно ме докосна!
  • Всъщност, ако се вгледаш в стиха на Злати - всички имаме и добър, и лош вълк в себбе си. Нека не храним лошия вълк.
  • Ох, колко подобни познавам... бая са ме глозгали...
    Поздрави и на двете.
  • Така излиза, Вили.
    Но да си дадем сметка - дали и ние не сме оставили белези на някого?
  • Ах, че силно. Настръхнах! И много ми хареса. Значи добрите ще познаем по белезите на ръцете.
    Поздравявам те!
  • Да, Наде. Кожи всякакви.
  • И вълците не са такива, Тони.. Не са...
  • Благодаря ви, Злати и Дани. Човешката неблагодарност край няма и се проявява във всякакви форми. Не мисля да отвръщам на удара с удар. Все някой трябва да спре. Мисля, че животът ще ги постави в такива условия, че и те ще си намерят "майстора"
  • ...изводът е?!
  • Библейска истина, жива и днес!!! С пет хляба и две риби Иисус е нахранил учениците си. И чудото, което последвало, учениците да видят как Спасителят дава Себе Си, за да стане живият хляб на един гладуващ свят... А светът, нали го виждаш – все неблагодарен! Ех, Тони, ненаситни са много от хората. Не се задоволяват с късчето подаден хляб, настървяват се, разкъсват до живо, ако им се дадеш! Не им се давай! Много силно стихотворение си написала, поздравявам те!
  • Много е добро, Тони! За мен е чест, че свърза с моя стих! Благодаря!
  • Таня, писала съм го отдавна. Имаше конкретен повод, който не искам да коментирам. Но такива особи се срещат и то нерядко.
    Дано и да не го срещаш.
  • Това е лирически, в когото определено не искам да се разпозная. Добре написано, Тони!
Propuestas
: ??:??