29 dic 2007, 8:30

Вълчица... 

  Poesía
587 0 4

 

Със скитащи души, с фъртуни върли

преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.

Планувах бъдещ брак със вечност,

свян плах, внушение за орис.

 

Убивам сънувано. Не преживяно.

Клиширани чувства съскат в главата ми.

Фойерверки от  надрана вина, препостлано

ложе, жертвеник, храм, дъх на страх сред словата ми.

 

Изпих три чаши с хиляди горещи сЪлзи,

бичувана от призрака на миналите Коледи.

Езикът ми пресъхна и завърза

несвързани слова, от срам погубени.

 

Пияна съм. Изсъхналите мои устни пукат се.

Вълчица съм, без глутница, без вълк и без деца!

При пълнолуние за плячка „топло" скитам се.

По-слаба съм от вейка, по-силна от сълза!

 

Преспивах и денем, и нощем със скитници.

Те са моите неспокойни, сродни души.

Слепият извор пресъхва до истини,

слепи истини, от които безмълвно боли...

 

                                

                                                         Заспивам несрета сред хиляди призраци. Мълча...

                                     Говори мое малко терзание в мен!

                                                                           

 

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??