Преди да ме посочите със пръст -
поне се погледнете в огледало!
Че лесно се разпъва нечий кръст,
докато виждаш себе си във бяло.
Докато виждаш себе си светец,
уютно защитен от ореола,
развявайки цитати от мъдрец,
на който не познавате и пола.
Докато се присмивате на глас
над падналия долу на земята,
а лижете крака на всеки с власт,
с които той ви блъска по главата.
Докато се представяте сами
за умни, за добри и за красиви,
а пълни са сърцата ви с злини,
които ви разлагат още живи.
Докато обещавате любов
и слепия дарявате с надежда,
а тайничко копаете му гроб
и правите скръбта му неизбежна.
Затуй се погледнете още днес!
Не. Знаете ли, по-добре недейте.
Страхувам се, че може от потрес
да вземете, случайно, да умрете...
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados