Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари.
Нощта изтръпна от копнеж. И се взриви небето ясно.
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados
...........
Петър 1, за съжаление чак сега виждам коментара, доста време отсъствах... благодаря!