29 ago 2011, 1:03

Вълкът 

  Poesía
1172 0 10
Над скалите , там далече
се подава луната вече
нощен мрак се спуска
над душата и сърцето леден
сам стоя в мрака,
който гледа да причака
и да сграбчи нещо топло
разранено...
като моето сърце
роден съм да съм сам
сякаш съм муза, в която се влюбват
муза , която лесно разлюбват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??