Над скалите , там далече
се подава луната вече
нощен мрак се спуска
над душата и сърцето леден
сам стоя в мрака,
който гледа да причака
и да сграбчи нещо топло
разранено...
като моето сърце
роден съм да съм сам
сякаш съм муза, в която се влюбват
муза , която лесно разлюбват
сякаш , аз съм от камък...
сякаш, мене ме няма...
И навлиза в мойте вени,
и пулсира в тях,се пени
и напира той нагоре
към сърцето
О...
към моето сърце
и усещам болката
и усещам , чувствам тази власт
Слушай , ти си мой
ми казва той.
Роден съм да съм сам!
© Констант Булгара Todos los derechos reservados
Критиката е едно... да не говорим, че това не е сайт за професионалисти и критици, и всеки според възможностите си споделя откровения... но дори и да не беше, има значение с какво чувство се прави и с какви средства.
Липсва цивилизованост... за съжаление...