Дълбоко в дебрите гористи,
живеел охюв с къща на гърба.
Пъчел си рогата дълги
и разправял, че е най - красивият на света.
Видял го Кумчо Вълчо
и не могъл да спре своя смях.
Рекъл си: Голям е глупчо!
Ще му покажа що е красота!
Надул се, вдигнал глава високо.
С кралска походка, тръгнал напред.
Застанал гордо пред Охльо Бохьо
и с насмешка отвял мнимия конкурент.
Охльо Бохьо се ядосал,
че публиката му е взел.
Приближил се и се развикал.
Предизвикал Вълчо на дуел.
- Днес пред всички думата си давам,
че тебе Вълчо ще победя!
Спечеля ли на всички ще докажа,
че съм най - красивият на света!
- Не бързай Охльо да говориш.
Днес аз ще победя!
Спечеля ли ще се засрамиш,
Защото аз ще съм най - красивият на света!
- Истина ви казвам, братя.
Днес никой от вас няма да победи,
защото с хубост истинска само аз се хваля.
Защо? Очевидно е нали?
Чул се от нейде, глас непознат.
Прозвучал в ушите на всички.
Това бил Щурецът гласовит,
който освен с хубост се хвалел и с таланти големи.
Готвили се те да се доказват.
Своята хубост да показват.
Охльо и Вълчо се събрали.
Как да прецакат Щурчо се разбрали.
Охльо със слузта си го напръскал,
а Вълчо с нокти го надрал.
Видели кладенеца стар
и решили да го бутнат там.
Охльо върху кладенеца се качил,
а Вълчо Щурчо в лапата си свил.
Щурчо от сърце му се помолил,
но Кумчо Вълчо не го пожалил.
Тръгнал в кладенеца да го хвърля.
- Ох, каква беда ме сполетя!
С какво заслужил съм тази участ?
Нима сторил съм ви злина?
- Не, Щурчо не си.
Хубав си за туй не спорим,
ала с нашата хубост не се мери.
Сега от глупост ще загинеш, бедата си я навлече ти.
Решен Вълчо на го хвърли.
Горкия Щурчо заропта.
- Нима сте толкова жестоки?
Нима нямате сърца?
- Тихо! Дума да не чувам!
Стига си бави гибелта!
Решени сме, ще те хвърлим!
И аз ще спечеля надпреварата!
Вълчо сърдито смръщил вежди.
- Как така ще спечелиш ти?
Мойта хубост е по голяма!
Няма кой да оспори това!
Спорили те дълго двама.
Кой от тях е по красив?
Вълчо в кладенеца паднал
завлякъл Охльо дори.
Щурчо хитър план измислил
и живота си спасил.
На конкурса явил
се и на всички се доказал
Пръв по хубост бил...
Така завършва нашата история,
а вие помнете деца.
С измама нищо не се постига.
Така изпадаш в беда.
Поука: Ако копаеш гроб другиму, сам падаш в него.
© Дочка Георгиева Todos los derechos reservados