Виждам как една след друга идат -
по средата на пътя си никога не спират,
отново и отново брега ще заливат,
една след друга идват и си отиват.
Нежен полъх, сякаш чувствам се свободен,
лъчи виждам едвам зад хоризонта.
Извървях дълъг път, но съм доволен,
дори в центъра чувствам се далеч от фронта.
Безспирни, но нежни и някак леки,
обгръщат те изцяло с ласки меки,
но потайни не ще ги усети всеки,
за безсърдечните са те далеко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse