Живея сякаш съм на вълнолом
и водя дълга битка със вълните.
Застанах между тях и своят дом.
Аз вече забелязвам и щетите.
Не съм сирена със омаен глас-
стена съм, усмиряваща вълните.
И в светъл ден, и всеки час,
и в нощите в които всички спите.
Пропуках се на хиляди места.
Нима не виждате цепнатините?
Залязваха край мен слънца,
но аз стоя и не отмервам дните. ...