Така ми се иска да ви кажа,
че се завърнах от дългото
ми скитане в пустинята...
където дните са
изпепеляващо горещи,
а нощите ледено студени.
Бродех с дни,
оставих стъпки
по - парещият пясък
в търсене на вълшебният
оазис в които да се огледа
душата ми бяла...
А нощем се завивах
със звездите където вятърът
пустинен - приказки разказва
за изгубените светове...
и разкрива най - невероятни
тайни и скрити послания...
За цветето на живота
което в нас расте, цъфти
и плодове прекрасни дава
когато го поливаш с любов
а после семенцата разпиляваш!
Та този свят да бъде мирен,
хармоничен и изпълнен
със надежда за утрешният ден.
Завърнах се...!
Сега съм тук в тихата си стая.
А музата изпълва ме с мечти,
любов и вътрешен мир...
Ех, тази реалност...!
Колкото и много
пътят си да губиш...
в един миг откриваш
вярната посока...
и виждаш колко много
време си изгубил
в търсене на несъществуващи
прегради...тогава вдигаш летвата
и разперваш крилата си за полет.
Развява вятърът звездната одежда!
Трепти в нощта - обвива сетивата
а погледът ми изумруден -
попива любов и мир
под звездният разкош...
И съм себе си...
И съм истинска...
21.04.2021г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados