В подмолите на собствена тюркоазена река, складирам златни спомени и мъничко тъга. Пътува мирис мускусен, помамен по вода и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си, като вятърна мелница спорил все с небеса, жадувал за есенна разходка с тишината, за звЪна тюркоазен носещ се по синевата.
Да, оня звън, везано от розов вятър разпилян, с повея от любов - звънарна, с камбанки цветя и галещи пръсти на изплъзнал се шеметен свят, отворен прозорец, нарисуван вълшебен олтар.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.