Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен,
където не сковава люта зима,
беднякът дето не върви безцелен
и вечната любов е допустима.
Аз вярвам в него и го нарисувах -
един вълшебен, цветен рай.
В мечтите си аз вече погостувах,
а ти във този свят ми го създай.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados