На прага на съня се раждат спомени.
А в утрините сини тайната полека гали твоето лице.
Дочуваш като полъх нежен моя глас.
И леко се усмихваш там в съня.
Изплитат своите шалове с ухания забързаните ветрове.
Почти реално е. Това е влюбването.
И ти си част от него - докосване от шепот на листя.
Ще бъда там в утрините сини.
Ще стана част от вятъра.
Ще бъда пролетно послание -
открий ме в цвят от роза и отронена сълза...
Не спирай да сънуваш.
Мигът е твой -
играй си с цветовете на вълшебната дъга.
Върви по нея - там сбъдват се желания.
Почти реално е -
там, в страната на съня...
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados
(почти веднага изгони усещането,че очен лекар изпитва ЕГН-то ми..
Благодаря ти за това пролетно послание!