Тя стъпва тихо като изгрева,
на най-свенливата зора,
но завладява като прилива,
на най-немирната вълна.
Очите ù са като пламъка,
на две опиващи звезди,
а устните ù нежни и задъхани,
напомнят аромата на брези.
Ръцете ù са властни и изгарящи,
рисуват в нас копнеж неугасим,
нашепват истини повтарящи,
възхвалата на огън несломим.
Вълшебна, дръзка, прелъстителна,
неустоима в жадната си страст,
в сърцето  влиза без да пита,
превзема ни със сладката си власт.
Неканена, но толкова жадувана,
прекрасна, с пролетни коси,
в светли сънища бленувана,
тя прави цветни сивите ни дни.