Сред безброй планини,
многобройни реки,
перипетии от лъжи,
прегръдка й дай ти!

Опрял глава във нейните гърди,
ще почувстваш, сякаш летен дъжд вали,
и след всички мигове зли,
водопад от емоции добри
ще те облее, сигурен бъди!

На този водопад, капките добри,
в твоето тяло ще се разбиват, като в скали,
и ето, че под слънчеви лъчи,
радост ти носят с нежност дори.

Когато се вгледаш в нейните очи,
ще прочетеш, че в прегръдките на една надежда си окован ти!

Но тази надежда е необикновена, помисли...
Едничка магия с теб стори, нали?

Лъжите прости,
планините преброди, без да се замисляш ти,
реките преплува, а от  вода се страхуваше преди.

Знам! Виждаш,
в прегръдките на едничката надежда на светта се намираш призори.

И със падането на нощта, разбра,
името на надеждата една,
което  с усмивка на уста,
и вик, пронизващ тишина,
изкрещя сега: 
                       "Това е Любовта!"