Отворих тайно батковата раница.
Била пълна с вълшебства безброй.
А в нея тетрадки и ... книжка със страници
с рисунки на цифри, като войници във строй!
Маршируват в колона подредени.
В различен цвят са оцветени.
Едно, две! Едно, две, три!
Сега кръгом се завърти!
Математика било това
и казват ... трудна, затова
аз ходих цялата година
редовно в детската градина.
Научих - цифрите са десет на брой,
а числата – безброй.
Големи и малки, и много задружни,
за всяка професия толкова нужни.
Батко го няма в детската стая
Реших, и сам ще поиграя...
Как ли? Цифрите познати подредих
в забавен, весел стих.
.....................................................
Ще започна с кръглата нула
която глупаво се е надула.
Но тя има стойност само тогава
когато след друга цифра застава.
Едно сърце с любов голяма
аз имам за татко и мама.
Две ръце, с които ги прегръщам
вечер когато от работа се връщат.
Три са малките котенца в двора.
Четири - различните годишни сезона.
Пет линии са музикален дом на нотите.
Петица има и на банкнотите.
Между пет и седем шестицата се гуши.
Видях я днес в бележника на батко.
А за отличния успех получи
целувка по нослето сладко.
Козленца седем с мама Козичка
надхитрили Вълчо в една горичка.
Осем на какво ви прилича?
Две гевречета кой не обича?
Две допрени колелца – бабините очила.
Девет е балон с конец завързан.
Отвържат ли го, литва забързан
към облачетата бели където
на слънчова люлка в небето
люлеят се заедно всичките -
балончета, облаци, птичките.
А когато единицата застане пред нула
десет прочитам аз развълнуван.
Десет е число с две цифри различни,
с него математиката става магична.
..............................................................
Вече знам какво да си поръчам
за моя ден рожден.
Вълшебна раница ще си заръчам
за първия учебен ден!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados