valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
6 feb 2007, 0:11

ВЪЛШЕБНИ СВЕТОВЕ 

  Poesía
630 0 12

Поетите се раждат без бодли

и голи след живота си умират.

В душите им пороен дъжд вали

и бурите в душите им не спират.

 

Поетите живеят в собствен свят,

мечтите си завиват във куплети,

а те във умовете им висят-

намерени,безценни амулети.

 

Поетите не стават богове,

но Бог им дава сили да създават.

Те всички плуват в своето море

и винаги на бурите прощават.

 

Поетите изгасят в самота,

единствено душите им остават.

На живите се пада участта

посмъртно след това да ги признават....

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен и истински стих!
    Поздрав!
  • "Поетите не стават богове,

    но Бог им дава сили да създават.

    Те всички плуват в своето море

    и винаги на бурите прощават."
    Браво Валентин!!!
    Изпълни ме стихът ти!
    Обичам да те чета заради широкият ти мироглед, горещата ти кръв, дивият ти нрав и голямото ти сърце!


  • Невероятно хубаво.Истина е това.
    Прекланям се пред силните поети,
    оставили във вечността следа.

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Невероятен си!
  • Леле,стана ми тъжно...Но ми хареса
  • Хубаво посвещение!!!

    Поздрави
  • Толкова вярно си го казал!!! Поздрави, Вальо!!!
  • Мислила съм си същото...Тъжно е, но поне оставят трайна следа след себе си...като незабравима музика...
  • Покланям се за този ти стих, Вальо!!!
  • Красив и тъжен стих!
    Натъжи ме!
    Поздрав!
  • Великолепно откровение, Вальо! Искрено те поздравявам с откъс от любим мой стих на Евтим Евтимов "Дървото на поетите":
    * * *
    Поетите отдавна са били
    дървото на щастливата измама.-
    Едно, че все за нещо ги боли,
    и второ, че за тях утеха няма.
    ...
    Поетите, звезди на всяка нощ,
    живеят на дървото прокълнати.-
    Едно, че имат всепризната мощ,
    и второ, че са вечно непризнати.

    Поетите, от зван до отзован,
    до края не дожънват свойта нива.-
    Едно, че носят в себе си талант,
    и друго, че талантът ги убива.
    ...
    Красива и силна е поезията ти!
  • Натъжи ме съдбата на поета!
Propuestas
: ??:??