8 ago 2021, 9:24

Вълшебница 

  Poesía » Otra
839 10 18

                    
Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях
и нежност.

 

На времето в забрава желая да прехвърля
онези часове на болка и самотност.
Очи назад към тях не искам да обръщам,
теченията тъмни
да спрат във моите нощи!

 

Вълшебница съм аз.
Душата ми се спуска
сред призрачна мозайка от горски листопади,
и с нежни струи ручей  докосва мойте устни -
с усмивка пак приветствам небесните паради!

 

Със тръни да се сливам,  и болка да не чувствам.
Плененият ми поглед от цвят да се опива.
Коси от горски клони край мен да се разпуснат
и да запея песен
със глас на самодива!

 

На морските вълни перата да целуна,
да ме поеме силно течението мощно.
Брегът да ме зове - със приливите лунни,
със звездното небе ,
приличащо на кошер!

 

Да влизам в полусън в прегърбените къщи
на призрачния град с прозорци неотворени.
Легенди да откривам -
слухът ми да превръща
видения вековни
във приказни истории.

 

Вълшебница съм аз - желая да извайвам
в картини и във стих от тази чудна свежест!
И с пръсти, и с любов на всички ще раздавам -
в златист калейдоскоп -
желаните копнежи!

 

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??