Опитвам се да нарисувам

в ума си милия ти лик.

Очи затварям и жадувам

една жена да видя в миг.

И ти ли си това? Гадая...

Променяш се ти всеки път.

Ефирен блян си до омая.

Не мога да те имам в плът.

     Вълшебница ли си, която

     пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.

Напрягам своя слух, да чуя,

гласа ти от реален свят,

но вместо него свежа струя

залива ме със благодат.

Мелодия от звънка лира

и песен приказна се лее.

Сърцето ми във транс пулсира

и още повече копнее.

    Вълшебница ли си, която

    пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.

Да вдишам истински лелея

на нежността ти аромата

и чувствам пак, неземна фея

изпълва пролетно душата.

Разцъфва в мене любовта

във други, нови светове

и със вкуса на красота

са всички сладки плодове.

    Вълшебница ли си, която

    пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.