26 nov 2020, 10:53  

Вълшебник бял, нощес е минал 

  Poesía » Del paisaje, Otra
305 3 10

Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –   
изписал с приказки стъклата.

 

Сребристи думи щедро пръснал,
рисувал чудеса нетрайни,
а който спал е по до късно,
за него ще останат тайни.

 

Зората, с розовите устни,
целунала го да го сгрее,
отворил – котката да пусне
и си отишъл –  там, отде е.

 

В градината оставил стъпки,
дошъл и тръгнал си –  по тъмно.
Помолил розовите пъпки – 
градът с магия да осъмне.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз не съм го видяла, Дени, а Тито (кучето) , си мълчи. Пепи, Иве, Донко, благодаря ви! Градът, в който живея, Руме, не е малък. Просто имам щастието да живея в къща - дворче, градинка и печки, на дърва. А котетата са такива глезочи, че по-скоро аз ще остана навън, отколкото те. Благодаря ти!
  • Много ми хареса!
  • Не зная как е из вътрешността,
    завиждам на малките градчета и селца,
    където, печката с дръвца бумти
    и котето останало нощес навън
    го пускат вътре сутринта!
    От понеделник иде май студът
    вълшебник или хала
    стъклата ще изпише
    и който има очи!
    приказки ще види! Поздравления!
  • Истинска магия!
  • Аз не съм го видяла!
  • Красота!
  • Смуути, Деа, благодаря ви!
  • Като магия е!
  • Омагьосва Хареса ми!
  • Вале, неграмотен е човек, който не е ходил на училище и не знае да чете и пише, другото... Всички сме тук и за да се учим. За снимката и отзива - благодаря!
Propuestas
: ??:??