С тъжен смях, изронил розов цвят,
вятърни илюзии събличам.
Станал е на буци моят свят –
нива, разорана след обичане.
Черен облак своя некролог
за небето седмо с капки пише.
Рухнал, стене райският чертог,
в пепелното сиво трудно дишам...
Но внезапно – мен ли търси? – плах
лъч Надежда пръстчето провира.
От къде пристигна не разбрах,
а денят започна да вибрира ...