Под топлата завивка на листата,

закътани сред парка тих,

немеят вече детските площадки...

Градът е зимен, многолик.

А от високите прозорци плахо

поглежда детско личице...

Това е Мира.Тя е още малка!

Не помни Зимата добре.

Оглежда белите й дрехи.Тъжно

посочва снежното небе.

В очичките й сини само Сънчо

игри от лятото снове.

Но майка й добра, я води леко

към новичкия детски кът.

И грее от усмивки пак детето -

пред чудно сбъднат, цветен сън!

Сред стаята се откроява люлка,

и къщичка, и пясък нов,

зелена топка, камион - отрупан

със кубчета и още.. Ох!

Каква прекрасна изненада има

за Мира! Нейното сърце

от силна радост, от любов прелива...

Вълшебни майчини ръце!