Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват,
предусетили пътя на юг.
По крайпътните ниви пресъхват
прясно сторени рани от плуг.
Не сънувам отдавна пътеки,
не сънувам, че бягам от тук.
Е, така ме устройва. И нека
всички тръгват към своя си юг. ...