Въображение

27 jun 2018, 1:34

Poesía

279 0 1

Когато си махна очилата,
добивам такива очи за света:
Всяка локвичка кална
е безбрежно, красиво море
със начупени клечки
за салове.
С литнали целофани за платна,
те триумфират:
"Еврика! Нова земя!"
Искрите бенгалски
от липи уморени
са моето звездно небе, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въображение

Искате да прочетете повече?

Propuestas