Нови пътища
и нови места -
до болка
познати.
С различно ухание –
на сънища,
на избягали спомени -
смълчано мечтание...
Нечии боси нозе
сред пшеница
и макове
морни.
Просторни
узрели треви,
черна угар
с невидими
бели
следи.
Смирени и равни,
полека
залязващи
утрини,
речни отблясъци
плавни...
Дъх на малко момиченце -
блуждаещо знание.
Крехко създание
със сила и смелост.
Искам да го прегърна,
да го прилаская
и да обещая:
Бъди до края!
Въпреки!
© Калина Стоянова Todos los derechos reservados