През нощта е валяло Тъга.
Дървесата се мокри и неми.
Уморена и скучна Дъга
плахо гледа Света на колене.
Гони Вятърът гузно листа.
Колебливо ухаят цветята.
През нощта е валяло Тъга
и е тъжно – красива Земята.
Птици мъдро поклащат глави.
А капчукът не смее да пее.
Тишината тревожно боли.
Ние въреки всичко живеем...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados