14 jun 2011, 13:38

Въпрос на късмет 

  Poesía » Otra
1349 0 10

Тъгувам се тиха - превита ела,

след дългите седмици леден мистрал.

През мене за кой ли път вятър фуча -

тъгата поне да ми беше отвял.

Да беше под кривата круша замел,

каквото остана от моя живот -

един излинял и изгърбен шинел,

по овчи привикнал с обозния ход.

 

Тъгувам се цяла - от корен до връх.

Не бях онова, за което дойдох...

Едва си лича - изкорубена, в мъх,

по-тъжна от праг на пустеещ метох.

И сигурно някога ще се смаля

до дребна шишарка, до крив силует...

С едничката мисъл: "Поне съм била!" -

Животът, все пак, е въпрос на късмет.

 

Радост Даскалова

13.06.2011

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??