Колко малко му трябва на човек,
за да се усмихне и да каже някоя мила дума,
какви усилия се искат от обичайните настроения,
за да се почувства човекът "Човек" ?!
Как бихме могли да разберем чуждата болка,
щом дори своята някак погрешно разбираме,
защо никога не вдигаме поглед към небето,
а все на него се молим и чакаме?!
Кога истината проблясва в душите ни,
нима едва когато напуснем този свят,
с кого трябва да се срещне тя,
та да почувства силата и мира?!
Толкова ли сме малки и нищожни,
че дори себе си не осъзнаваме,
толкова ли сме самовлюбени и егоистични,
че нямаме никакви отговори...?!