Защо изчезна ти във мен...?

 Защо направи ме щастлива...? 

 И пак Любов си в този ден,

 когато мъката ми дива

 ме хвърля в размисъл безумен

 и всичко в мене се превива...

  

 Нима ще свърша аз забулен - 

 в очакване измамен,

 в сън и в плява...?

 Дали това е само драма -

 обречена отдавна на забрава...?

 Прилича тя на стара дама,

 измъчена, но пак желана...