Въпросите, които ме разнищват
Събличам кожата на ручей, преди да изтънея есенно,
преди нощта с лице от плазма да се обърне към земята.
Лисичи стъпки покрай мене заметоха небето в клечки.
Синигери – смълчани в страх – отмъкнаха набързо лятото.
Дими подпален куп със шума, в сланата утринна изплакнат,
чертае сигли по небето над прегърбено селце димът.
С въздишка и кашлюк – бездумна – артритно старчески скована,
липата стогодишна метна сянка върху стихналия път.
Не е пейзажът да описва представата за принадлежност
към този край – планински хребет, плешив, с притворени клепачи.
Усещане за безизходност, с намерение да стане вечност,
е безпощадната присъда, че чак ти идва да заплачеш.
И ще се случи ли да мога в картина друга да опиша
пустеещата шир, дъхтяща на самотно прегоряла ръж,
и слънчогледи с клюмнали главици, които тежко дишат,
край запустелите шосета, пленени в щир, поне веднъж?
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Честитя ти с радост завоюваната първа национална награда за поезия, Йо! Бъди! Ив
-
Описваш невероятни картини..омая ме! Беше истинско удоволствие, сякаш времето спря!
-
!
-
Чудесно!Чудесно!Поздравявам Ви!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Какво ли има там в дълбочината на поета?
Вода - да плаче, лава - да избухва? Нищо не се вижда
освен изпуснатите очила: стъписан е критикът,
но смее ли да слезе долу и да си ги вземе?
Не смея да си ги взема - очите, ЙО! -
Много красиво, Веси!!!
Синигери отмъкнаха лятото....Невероятно!!! -
!!!
-
С възхищение!
ПОЕЗИЯ! -
За времето-сигурно,то бързо се повтаря,
но за вдънновението и чувствата е неясно!Стих-картина , хубава и тъжна.Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
